Как възобновеното насилие в Мианмар засяга рохингите?
Рохингите отново поемат тежестта на подновените боеве и военните въздушни удари в Мианмар, предупреди тази седмица ръководителят на ООН Антонио Гутериш.
Последната вълна от битки на бунтовнически групи, които искат да отменят военния преврат в страната от 2021 г., пламна през октомври миналата година. Военните удължиха извънредното положение в страната през януари и обявиха нова, задължителна наборна програма в средата на февруари, която също се опасява, че може да засегне непропорционално народа Рохингия.
Рохингите с мюсюлманско мнозинство не само са бомбардирани „безразборно“, но също така са насилствено привлечени в армията, въпреки че не са признати за граждани и отдавна са обект на преследване от Държавния административен съвет (SAC) – или военното правителство – казват активисти.
Ето какво знаем досега:
Какво се случва в Мианмар?
Мианмар, известен преди като Бирма, беше под военно управление в продължение на пет десетилетия до изборите през 2015 г., когато демократичният лидер Аун Сан Су Чи спечели убедителна победа. Въпреки това военните я отстраниха с преврат на 1 февруари 2021 г., което предизвика въоръжено въстание от бунтовнически групи, което продължи оттогава.
Асоциацията за подпомагане на политическите затворници (AAPP) съобщи, че 4680 души са били убити от армията на Мианмар от началото на преврата.
Съвсем наскоро Алиансът на трите братства, колектив от въоръжени групи за съпротива срещу преврата – Армията на Аракан, Армията на Националния демократичен алианс на Мианмар (MNDAA) и Националната освободителна армия на Таанг (TNLA) – започна голяма офанзива през октомври 2023 г.
Кодовото име Операция 1027, атаката на алианса на 27 октомври миналата година доведе до падането на повече от 100 военни поста, докато военните се оттегляха и оставяха тежки оръжия и значителни боеприпаси.
През ноември 2023 г. военните обявиха, че са загубили контрол над Чиншвехау, който граничи с китайската провинция Юнан и е в центъра на търговския поток от Мианмар към Китай, след дни на битки с въоръжени групи.
През януари армията на Аракан, една от въоръжените бунтовнически групи, заяви, че е поела пълен контрол над ключов западен град, Палетва, в щата Чин, след като е превзела няколко военни постове.
Военните са отговорили със сила. „Хунтата на Мианмар бомбардира безразборно районите на рохингите в различни общини в щата Ракхайн“, каза Най Сан Луин, съосновател на Free Rohingya Coalition, глобална мрежа от активисти на рохингите.
Цитирайки местни източници, Най Сан Луин каза в понеделник, че 23 рохинги, включително деца и религиозен учен, са били убити по време на бомбардировката на западния град Минбия. Освен това 30 рохинги бяха ранени. „Тези атаки срещу рохингите се случват навсякъде“, каза Най Сан Луин.
Други фактори, като западаща икономика и изчерпване на запасите от природен газ, които са ключов източник на приходи за военното правителство, допълнително поставиха легитимността му под въпрос.
Неотдавнашна заповед за задължителна военна служба предизвика паника в Мианмар, като много жители търсят начини да избягат. За рохингите обаче избягването на водоема е особено трудно поради тяхната ограничена подвижност.
Кои са рохингите?
Рохингите са мюсюлманска етническа група в Мианмар. Мианмар е етнически разнообразен, със 135 основни етнически групи и седем държави с етнически малцинства, според международната организация за правата на човека Minority Rights Group. Сред тях бирманците са най-голямата и доминираща група.
Рохингите не са признати в този списък от 135 групи и им е отказано гражданство в Мианмар от 1982 г. насам. Почти всички рохинги живеят в крайбрежния щат Ракхайн, който до 1990 г. се е наричал Аракан.
Докато изборната победа на Аун Сан Су Чжи първоначално беше разглеждана като отчаяно необходима отсрочка от дълъг период на несправедливи военни режими, тя запази мълчание по въпроса за рохингите.
Военните на Мианмар многократно са налагали репресии срещу рохингите в Ракхайн от 1970 г. насам. Това доведе до масово изселване на бежанци от рохингия към съседен Бангладеш. През 2017 г. жестоки военни репресии принудиха повече от 700 000 бежанци рохингия да преминат границата. По време на репресиите бежанците често съобщават за изнасилвания, изтезания, палежи и убийства от силите за сигурност на Мианмар.
Как новият закон за наборната повинност засяга рохингите?
На 10 февруари военното правителство на Мианмар обяви, че ще въведе в сила Закона за народната военна служба, който прави наборната служба задължителна за младите мъже и жени, но който беше неактивен, тъй като беше приет от предишна военна администрация през 2010 г.
Специалният докладчик на ООН за правата на човека в Мианмар, Том Андрюс, каза на 21 февруари, че налагането на задължителна военна служба е знак за „слабостта и отчаянието“ на военните.
Мъжете на възраст от 18 до 35 години и жените на възраст от 18 до 27 години могат да бъдат призвани във въоръжените сили за две години наведнъж и този срок може да бъде удължен до пет години, когато бъде обявено извънредно положение.
Най Сан Луин каза пред Al Jazeera, че местни източници са съобщили, че най-малко 1000 души от общността на рохингите са били отведени от военните от три града – Buthidaung, Sittwe и Kyaukphyu. Най Сан Луин добави, че някои са завършили двуседмично обучение и са били отведени на бойното поле. „Десетки са били убити на бойното поле, докато са били използвани като живи щитове в град Ратедаунг“, добави той. Армията на Мианмар и преди е използвала носачи като живи щитове.
Ал Джазира не успя да провери независимо тези сведения за набиране на военна служба на рохингите.
#Breaking – Смущаващи доклади, че #MyanmarMilitary превозни средства са пристигнали в лагера за вътрешно разселени лица Bawdupha в #Sittwe, за да наемат принудително повече IDP от #Rohingya. Смели жени излязоха с мачетета и мечове, казвайки, че не можем да изпратим децата и съпрузите си на бойните полета. (1/2)
— Тун Кхин (@tunkhin80) 14 март 2024 г.
Щатът Ракхайн има прекъсвания на комуникациите поне от 2019 г. Затъмнението беше възстановено през януари тази година с ограничен достъп до комуникации оттогава.
Зау Уин, специалист по правата на човека в независимата правозащитна група Fortify Rights, базирана в Югоизточна Азия, каза, че през тези ограничени периоди групата е получила телефонни обаждания от хора рохингия, които казват, че са били свидетели на отвеждане на приятели и членове на семейството лагери за вътрешно разселени лица (ВРЛ) в Ракхайн от военните.
Зау Уин добави, че екипът му е интервюирал човек, който е бил „свидетел как военните на хунтата са отвели младежите рохингия от отделение 5, Бутидаунг. Военните дойдоха с автомобила си и хванаха рохингите”, каза той.
Той обаче каза, че Fortify Rights не е успял да провери независимо тези доклади досега.
Тун Кхин, активист на рохингите и президент на Бирманската организация на рохингите в Обединеното кралство в Лондон, също подчерта съобщенията за принудително набиране чрез своя акаунт в X.
Военното правителство не е направило официално изявление относно набирането на рохинги във въоръжените сили, но Най Сан Луин каза, че е отрекло, че младите рохинги са били „насилствено вербувани, арестувани и след това отведени във военни батальони за обучение ” чрез държавни вестници на английски и бирмански.
#MyanmarMilitary отвлече 25 мъже #Rohingya по време на вечерна молитва вчера в джамията на лагера за вътрешно разселени лица Dar Paing в #Sittwe в този свещен месец #Ramadan. Вярваме, че те са били насилствено наборни като стотици на други, вероятно ще бъдат използвани като човешки щитове. #WhatsHappeningInMyanmar
— Тун Кхин (@tunkhin80) 15 март 2024 г.
Особено трудно е за 600 000 рохинги, живеещи в лагери и села в Ракхайн, да напуснат Мианмар, за да избегнат наборната военна служба, казват активисти.
За да се преместят от едно село в друго, лицата трябва да получат разрешение от администраторите на селата, които също са рохингия, но действат по заповед на военните. Този процес може да бъде дълъг и скъп, изискващ одобрения от няколко различни местни правителствени отдела.
Активисти твърдят, че набирането на рохинги има за цел да създаде напрежение в общността между рохингите и будистите Ракхайн.
Видеоклипове се появиха в социалните медии на 19 март, показващи как рохингите очевидно протестират срещу армията на Аракан. Много потребители на X обаче спекулираха, че това е протест, спонсориран от военното правителство. В публикация X, Aung Kyaw Moe, член на кабинета на правителството на националното единство на Мианмар – избраните депутати, които бяха отстранени при преврата – написа: „Хунта използва рохингите като пълномощник, за да протестира срещу АА [Армията на Аракан] в Бутиданг е не е определено органичен.“
Хунта използва рохингите като пълномощник, за да протестира срещу АА в Бутиданг, определено не е органичен. Не е толкова лесно за рохингите внезапно да се съберат стотици хора в произволна сутрин, за да протестират. Ние, рохингите, трябва да бъдем политически много предпазливи и да сме в… pic.twitter.com/DGgWm5bl2e
— Aung Kyaw Moe (@akmoe2) 20 март 2024 г.
Как реагира международната общност?
Военните репресии на Мианмар срещу рохингите през 2017 г. са обект на разследване от Международния наказателен съд (МНС) от 2019 г. насам. По случая обаче липсва напредък.
„Изминаха три години от преврата и нито една държава-членка на МНС не е предала Мианмар на МНС. Мисля, че това е практически провал, това е морален провал. Но това е нещо, което може да бъде коригирано“, каза Матю Смит, изпълнителен директор на Fortify Rights.
Отделно дело също беше заведено от Гамбия през 2019 г. в Международния съд (ICJ), обвинявайки Мианмар в извършване на геноцид срещу рохингите. Въпреки че Международният съд издаде заповеди за временни мерки, които трябва да бъдат предприети от Мианмар за защита на рохингите, Най Сан Луин и Смит казаха, че не са предприети никакви действия.
„Съветът за сигурност на ООН трябва да разглежда пренебрегването на временните мерки от армията на Мианмар като причина за действие“, каза Смит.
Най Сан Луин каза, че кризата с рохингите може да бъде разрешена, ако на власт дойде гражданско правителство, което признава тежкото положение на рохингите. Освен това той каза: „Ако международната общност предприеме сериозни действия срещу военните, ние няма да пострадаме.“
Тъй като ситуацията в Мианмар става все по-опасна и законът за военната повинност се прилага, @john_hq3, директор @FortifyRights каза „Индийското правителство наистина трябва да се съсредоточи върху защитата на бежанците по границата и осигурявайки им безопасно убежище.”https://t.co/jdCtAHOVP8
— Fortify Rights (@FortifyRights) 14 март 2024 г.
